Какво да разкажем на първокласника

Първият учебен ден и въобще срещата с училището е стрес за родителите, но още по-стресиращо е за първокласника.
Как може да помогнете на детето да се справи с чувствата и за какво да разговаряте с него, съветва писателката Наталия Ремиш.

Не бих ви посъветвала в тези дни да опитвате да трупате нови знания – примерно да учите с детето дните от седмицата. Не му говорете дори за необходимостта да учи букви или срички.
Единственото нещо, което е важно по по време на този период на адаптация, е психологическото състояние на детето. А то не зависи от знанията му в този момент.
Дори дете с висок коефициент на интелигентност може да изпита паника при перспективата да отиде на училище. Освен това, ако е подготвено от семейството да получава знания и оценки, то ще бъде по-стресирано от другите.
Безгрижното време свършва и всички очаквания „Ти вече си голям!“, „Ставаш ученик!“ се стоварват върху него.
Какво значи "голям"? Като татко и мама ли? Изглежда не. И тогава какво?

От всички страни го обгражда различна информация. И всичко, което тя обещава, че

животът му вече няма да бъде същият

И тук трябва да си припомним теорията за промяната, според която приемането на ситуацията става едва след като сме преминали всички предишни етапи: отричане, гняв, договаряне и депресия.

Сега си представете, че детето вече очаква, че животът му е на път да се промени радикално, а след това вие, татко му, баба, дядо го плашите с някакви необходими знания, правилно поведение, дисциплина ... и много други неща, които всеки се чувства длъжен да разкаже на първокласника.

Дайте си сметка, че системата е една за всички, а вие имате едно дете. Най-доброто и най-специалното. Това означава, че трябва поне в семейството да действате по начина, по който сте действали преди. Нека поне нещо в живота му да остане стабилно.

Снимка: Guliver / Getty

Разкаже му какво едно време вие сте харесвали в училището. С кого сте се сприятелили и какви са били най-приятните моменти? Колко интересна е била първата учителка и на какво ви е научила тя. И колко рождени дни предстоят и той ще може да ги посети! 

Четете заедно книги за училище. Книгите перфектно предават атмосферата и темите, с които детето ще се срещне като ученик. С тяхна помощ може да се решат много от притесненията му.

Най-важното е да запазите интереса му към училището. Обяснете на детето, че в началото може да е малко странно, защото нещата ще бъдат различни. Но с течение на времето то ще има нови приятели и ще открие нови занимания.

Вероятно в началото ще му е трудно. Нови емоции, нови хора. Първият месец след училище децата се държат много зле. Те са принудени да пазят поведение в класната стая, да слушат учителката, така че у дома всички емоции, които не са излезли, се изсипват. Не карайте детето да се сдържа, нека се освободи от тях. Помогнете му да ги преодолее. В тези разговори можете също да научите много за това как се чувства то в училище и какво се случва с него там.

Не говорете за това, какво ново е научил, а за това какви деца е срещнал. Попитайте го : С кого седи на един чини? С кого е играл през междучасието? Има ли някой, който му е харесал особено много? Или някой, който го е обидил? Плакал ли е в училище? Паднал ли е ? Какво е било по-особено и по-забавно?
Детето често не може да възстанови хронологията на деня, затова на въпроса „Какво се случи в училище?“ може да отговори „Не знам“. Помогнете му да си спомни и да сподели със семейството.

Когато задавате въпрос, се опитайте само да слушате. Не давайте оценки и препоръка. „Слушайте“ - означава колкото и да е странно, просто да мълчите, да се съгласявате и да задавате водещи въпроси. Така можете да научите много интересни неща за живота на детето без вас, за неговите мисли и страхове.

Снимка: Guliver / Getty

Най-неприятното, което може да се случи, е обидното поведение на съучениците. Гледайте анимационни филми, четете книжки на тази тема, обсъдете заедно какво да направи, ако някой го обиди. Дори само фактът, че хлапето може да дойде при вас и да разкаже, изгражда психологическа защита.

Ако то каже, че му е скучно. Не го притискайте с фрази като: "Е, какво да се направи. На всички им е скучно." Така само обезценявате емоциите му. По-добре го прегърнете и му кажете, че и той много ви е липсвал през деня. Добре е детето да познава емоциите си. Това не означава, че те ще станат по-големи. Това му дава чувство за приемане и разбиране.

Планирайте срещи с приятелите му от училище. Можете да поканите някого у дома след училище или да разрешите на детето да го посети. Предварително си струва да се запознаете с родителите и да обсъдите как да помогнете на дeцата да се опознаят по-добре.

Направете всичко предварително. Това е необходимо, за да има време детето да се адаптира към ритъма. Разказвайте му: „Сега си мием зъбите, а сега се обличаме. 10 минути са нужни, за да се стигне до училище, това означава, че ще тръгнем след 20 минути." Правете го през първите дни.

Вечер се придържайте към един алгоритъм. Детето трябва да свикне ритъма и режима и да ги приеме. Всяка рязка и неочаквана промяна, ще повлияе на реакциите му и ще затруди живота за него и за вас.

Създайте забавен ритуал за сбогуване. С най-малката дъщеря, например, се разделяхме, след като си потъркаме носове, а по -късно измислихме особени движения на ръцете, които бяха трудни за изпълнение.
Винаги правехме грешки и това разсмиваше дъщеря ни. Тя тръгваше не училище с усмивка, дори ако преди това беше плакала.

За да работи всичко изброено по-горе, не забравяйте силата на невербалната комуникация. Ако вие сами изпращате детето си на училище със сълзи на очи, няма смисъл да очаквате, че то ще е особено радостно.
Ако говорите за училището с притеснение и тревога, детето също ще го приеме като натоварване.
Усмивката и позитивното отношение на родителите правят чудеса.

Мона Василева